Същото?
Всичко е същото.
Думите им, които не стигат до мене.
Лъжите, които изричат надменно.
Часовникът, който тиктака безсмислено.
Безцелно дори.
Лаят на кучето съвсем не е различен отпреди.
Скучните книги, които чета... и те все същите са.
Косата ми - още катранено черна.
Аз? Разярена, тъжна и гневна.
И все пак... Има промяна.
Различно е. Просто, защото тебе те няма.
Дали да не се откажа вече от поезията?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Всички права запазени
