Всичко е същото.
Думите им, които не стигат до мене.
Лъжите, които изричат надменно.
Часовникът, който тиктака безсмислено.
Безцелно дори.
Лаят на кучето съвсем не е различен отпреди.
Скучните книги, които чета... и те все същите са.
Косата ми - още катранено черна.
Аз? Разярена, тъжна и гневна.
И все пак... Има промяна.
Различно е. Просто, защото тебе те няма.
Дали да не се откажа вече от поезията?
© Алиса All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
