Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
30.05.2007 г., 8:17 ч.

Съскат звездите под ходилата на утрото 

  Поезия
864 0 12
Съскат звездите под ходилата на утрото


                                                                      На Ясен-Хенри
 


Ами... жив съм... Живея!
Да, искам, налей ми.
Защо ли така не умея...
Налей ми, налей ми!
... не умея да лъжа,
когато гласът ми,
останал без думи,
като извор пресъхнал,
в отровната пръст
на брътвежите груби,
бавно изтича...
бавно се губи...
Съхнат очите,
без капчица дъжд...
Очите... Светът... Хоризонта...
Ръцете... Кръвта ни... Мечтите...
Пия всичко!
Хайде, наливай!
Не питай!
Кално е всичко...
Останах без думи...
Гласът ми се губи
в гласове на джуджета,
на пророка, показващи пътя.
Тихо се вият гласовете-въжета,
скока готови да бесят
на истина всяка,
събрала от хората смелост...
ГАДОСТ!!!
Калното утро, на калните хора...
Калната пролет на подли въжета...
Мухъл, плесен... и радост.
Кална лепне умора!
Хайде, наливай!
И не спирай да пиеш...
Недей да ме питаш...
Недей, не унивай!
Дори тук - под реброто
е кално...
Но дишаш...
и пишеш...
лелееш доброто...
Не! Не е срамно!
Само е тъжно
и кално...
до смърт...

Съгласен съм. Прав си,
че има промяна в душите.
Тегли им чертата -
промяна в парите...
Ти гледай очите...
очите им гледай,
гнусят се от факта
на калните нокти.
Господи! Само им дай,
дай им право да режат...

Долавяш ли скърцащи нотки?

Наливай! Смазват въжето.

Сега му се молят и тайно нареждат.

Въжето е техният идол -

спасителна сламка,

на което във сладката дрямка,

уловени със теб

ще допием бутилката сладка.

Тя е нашият герб!

Кратка история

върху стар етикет...

Недей да пестиш, а наливай!

Хоризонтът завърза на утрото възел...

... има много бутилки

до онзи момент,

когато със теб -

две парченца от пъзел

ще легнем в пръстта...

Ако вали... ще е кално -

носи си чадър...

Чадърите никнат в дъжда,

като гъби...

Хе! Ще стискаме зъби!

Звездите са факт.

Фактите звездни.

На звездите им пука,

щом калта е гранитна,

без човешката стъпка

път да проправи...

Калта ненаситна...

човешката кал

ще лесно забрави...

Некролог вместо кръпка...

и край.

Хартиена болка.

Поток от мастило.

Вибрират машини.

Вестникарското жило.

Бутилките празни...

Разделно ще минат

клошарите разни...

Голи стени -

спомен под наем.


Господи! Кално е...
Съскат звезди

под ходилата на утрото.

Чуваш ли! Тихо е.

Младото утро кърви.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно посвещение!!!
    Поздрави
  • Благодаря ти за посвещението, Митак... Радвам се, че някакви мои мисли са те провокирали да напишеш един от твоите силни текстове.А ти можеш да пишеш такива и си го доказвал невъднъж. Доста, доста идеи има в текста и не бих могъл да коментирам всяка. Надявам се скоро да се видим и на по чашка(бира, разбира се)и да поговорим по темата. Защото е интересна и не..... Нещо по-важно, адски важна е и да го кажем...човешка! Поздрав! Хенри
  • Здравейте, Вероника и Галина! Христо, здравей!
    Посвещението се наложи от факта на самото написване на стиха, защото е провокиран от страшно силния стих на Хенри "Интервю"... Хенри завършва с въпрос, който приех като зададен и към мен в частност и така...
    Поздрави на всички!
  • Поздрави, Вестин!!!
    Страхотно въздействие!!! Много силен стих!!!
  • Поздрави за стиха!
    Много силен и хубав е стиха ти!
    Браво!
  • Здравейте, Петя, Руми, Креми, Даша, Ани, Любо!
    Даша, ние живеем... но как?!!
    Живеем защо?!!
    Живеем обсебени от ецеляването на Аза, на мен, а ти, те - другите, те къде остават в НАШИЯ живот?!!
    Нека да живеем заедно!!!
    Нека заедно да се борим да измием калта от живото си!!!
    Можем да сме заедно, нали?
  • Богата образност и дълбочина на философската съшност на нещата от живота.Това откривам...А и стилът задъхан и насечен дзопринася за живото звучене.поздрав и от мен.
  • Зареди ме!
    Поздрави!...
    и поклон!
  • Вестин, прекланям се пред таланта ви - и твоя и на Хенри.Да, кално е, но... нищо ново под слънцето.Въпреки калта трябва да се живее. Поздрави!!!
  • "Господи! Кално е...
    Съскат звезди

    под ходилата на утрото.

    Чуваш ли! Тихо е.

    Младото утро кърви."


    Изля се в мен, на един дъх!!!
    Много силно!
    Поздравявам те!!!!
  • Трябваше ми нещо такова да прочета... Такива думи да облекат усещането за това наоколо... И в нас. Кално е.
  • Поздравявам те!!!
    Провокацията е много голяма!
    За това ви прегръщам - теб и Хенри!
Предложения
: ??:??