Съскат звездите под ходилата на утрото
На Ясен-Хенри
Ами... жив съм... Живея!
Да, искам, налей ми.
Защо ли така не умея...
Налей ми, налей ми!
... не умея да лъжа,
когато гласът ми,
останал без думи,
като извор пресъхнал,
в отровната пръст
на брътвежите груби,
бавно изтича...
бавно се губи...
Съхнат очите,
без капчица дъжд...
Очите... Светът... Хоризонта...
Ръцете... Кръвта ни... Мечтите...
Пия всичко!
Хайде, наливай!
Не питай!
Кално е всичко...
Останах без думи...
Гласът ми се губи
в гласове на джуджета,
на пророка, показващи пътя.
Тихо се вият гласовете-въжета,
скока готови да бесят
на истина всяка,
събрала от хората смелост...
ГАДОСТ!!!
Калното утро, на калните хора...
Калната пролет на подли въжета...
Мухъл, плесен... и радост.
Кална лепне умора!
Хайде, наливай!
И не спирай да пиеш...
Недей да ме питаш...
Недей, не унивай!
Дори тук - под реброто
е кално...
Но дишаш...
и пишеш...
лелееш доброто...
Не! Не е срамно!
Само е тъжно
и кално...
до смърт...
Съгласен съм. Прав си,
че има промяна в душите.
Тегли им чертата -
промяна в парите...
Ти гледай очите...
очите им гледай,
гнусят се от факта
на калните нокти.
Господи! Само им дай,
дай им право да режат...
Долавяш ли скърцащи нотки?
Наливай! Смазват въжето.
Сега му се молят и тайно нареждат.
Въжето е техният идол -
спасителна сламка,
на което във сладката дрямка,
уловени със теб
ще допием бутилката сладка.
Тя е нашият герб!
Кратка история
върху стар етикет...
Недей да пестиш, а наливай!
Хоризонтът завърза на утрото възел...
... има много бутилки
до онзи момент,
когато със теб -
две парченца от пъзел
ще легнем в пръстта...
Ако вали... ще е кално -
носи си чадър...
Чадърите никнат в дъжда,
като гъби...
Хе! Ще стискаме зъби!
Звездите са факт.
Фактите звездни.
На звездите им пука,
щом калта е гранитна,
без човешката стъпка
път да проправи...
Калта ненаситна...
човешката кал
ще лесно забрави...
Некролог вместо кръпка...
и край.
Хартиена болка.
Поток от мастило.
Вибрират машини.
Вестникарското жило.
Бутилките празни...
Разделно ще минат
клошарите разни...
Голи стени -
спомен под наем.
Господи! Кално е...
Съскат звезди
под ходилата на утрото.
Чуваш ли! Тихо е.
Младото утро кърви.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
