Ranrozar (Стойчо Станев)
637 19277
12.01.2021 г., 7:43 ч.

Състояние 

  Поезия » Любовна, Философска
610 3 13

Май съм вече руинá?

Изгубено пространство от любов. 

И само оцеляла тишина

е остатък от нежен стих и зов...

 

Щом те рисуват мечти:

добротата е топла целувка от сън!

И чувства кой ли ще спести,

когато пролетта те жадува отвън...

 

Мила, напомняш за април, 

когато реката край Ямбол върлува 

и паркът ни е приютил!

Едва ли, някой път ще те сънувам...

 

Но защо ли младостта сега 

тихо, като видение иде изведнъж?!

Невидимата в душата  река,

е любовта, която носи жаждата за дъжд!

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, di_t(T.)!
    Благодаря, Дарина!
  • Защото изворът остава в планината, далеч е стигнала реката и колкото е по-далече по-жадна става за дъжда
  • Чудесно е написано!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Приятели!
  • Жаждата за любов връща спомените...Много красив стих!
  • Неведоми са пътищата, с които любовта се връща в спомените, както неведоми са и божиите пътища! Мъдростта, която тихо съзерцава в полза на душата, открих в прекрасния ти стих, Стойчо!
  • Поздравления, Стойчо! Много проникновено стихотворение!
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.
  • Каква руина с този стих?!...
  • Руините нямат състояния и душа.
    Не си! Всички се губим. Поздравления!
  • Състояние, моментно, надявам се...
  • Благодаря за коментара и оценката, Ина!
    Така е, както съм го написал.
  • Стойчо, не е въпрос, замислих се: "Изгубено, пространство от любов." или "Изгубено пространство, от любов." Състояние на малко тъга и много жажда за топлина - така почувствах тази "жаждата за дъжд."
Предложения
: ??:??