Състояние
Май съм вече руинá?
Изгубено пространство от любов.
И само оцеляла тишина
е остатък от нежен стих и зов...
Щом те рисуват мечти:
добротата е топла целувка от сън!
И чувства кой ли ще спести,
когато пролетта те жадува отвън...
Мила, напомняш за април,
когато реката край Ямбол върлува
и паркът ни е приютил!
Едва ли, някой път ще те сънувам...
Но защо ли младостта сега
тихо, като видение иде изведнъж?!
Невидимата в душата река,
е любовта, която носи жаждата за дъжд!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
