Състояния
Преди готова бях да съм
ризницата твоя на гърдите.
Сега си само смътен сън,
кошмарни спомени, изтрити.
Преди танцувах на жарава,
въглени умираха в нозете.
Сега от тях огнище правя -
нощите ми топлят и ми светят.
Преди не можех да съм жива -
кукла бях. Ръцете ти боляха.
Сега, без тебе, съм красива,
а твоето лице... във вятър прах е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
