31.07.2007 г., 11:03 ч.

Състояния 

  Поезия » Друга
1453 0 16
 

Преди готова бях да съм

ризницата твоя на гърдите.

Сега си само смътен сън,

кошмарни спомени, изтрити.

Преди танцувах на жарава,

въглени умираха в нозете.

Сега от тях огнище правя -

нощите ми топлят и ми светят.

Преди не можех да съм жива -

кукла бях. Ръцете ти боляха.

Сега, без тебе, съм красива,

а твоето лице... във вятър прах е.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??