Преди готова бях да съм
ризницата твоя на гърдите.
Сега си само смътен сън,
кошмарни спомени, изтрити.
Преди танцувах на жарава,
въглени умираха в нозете.
Сега от тях огнище правя -
нощите ми топлят и ми светят.
Преди не можех да съм жива -
кукла бях. Ръцете ти боляха.
Сега, без тебе, съм красива,
а твоето лице... във вятър прах е.
© Мая Попова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
