Jul 31, 2007, 11:03 AM

Състояния 

  Poetry » Other
1527 0 16
 

Преди готова бях да съм

ризницата твоя на гърдите.

Сега си само смътен сън,

кошмарни спомени, изтрити.

Преди танцувах на жарава,

въглени умираха в нозете.

Сега от тях огнище правя -

нощите ми топлят и ми светят.

Преди не можех да съм жива -

кукла бях. Ръцете ти боляха.

Сега, без тебе, съм красива,

а твоето лице... във вятър прах е.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??