22.11.2007 г., 20:06

Сюрреалистично

1K 0 8
 

седем еднооки дяволи

със седем червени очи

по седем оранжеви улици

седем опашки  влачат

със седем гърла вият

в седем къщи отиват

 

в седем клетки

от седемдесет птичи костици

в седем кървави стаи

седем оранжеви папагали

седем пъти по седем повтарят

ссседем, ссседем, ссседем и пак

 

седем безкожи клоуни

със седем сиви свастики

на седем кафяви лица

на седем клавиши свирят

седма скотома от Sinister

за седем безпръсти ръце

за седемте мълчаливи агнета

със седем прегризани гърла

 

седем зловещи мащехи

със седем черни корони

на седем сиротни снежанки

седем портокали подават

и седем тъпи игли

със седем грама сън

в седем вени забиват

 

седем седмопръсти джуджета

със седем метра бради

седем саркофази премятат

със седем снежанки във тях

със седем портокалени игленици

вместо седем сърца

със седем игли във всяко

 

седем ембриона

в седем буркана

гледат за седми път

седмия филм с №  ХХL

за седморъкия

и седмоок мистър хайд

със седем конски фалоси

със седем кървави дупки

вместо седем очи

който под ръка със седем смърти

със седем коси

по седем тъмни улици дебнат

седем Х-са да сложат

на седем малки Lейди

Lейди Х1

Lейди Х2

Lейди Х3

Lейди Х4

Lейди Х5

Lейди Х6

Lейди Х7

и още седем пъти по седем

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре че е със седем, а не шестотин шейсет и шест.
    От това множество по седем получих световъртеж.

    Интересно, замисли ме.
    Определено един прочит не стига, може би са нужни седем...

    Поздрав и усмивка.
  • Около 49 пъти Само толкова ли?
    Интересно е и ми хареса!!!
  • МНОГО ХЕМ РЕАЛНО, ХЕМ НЕ, НО РАЗБИВАЩО!!!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Седем пъти прочетох....седем пъти се усмихнах...седем по седем още такива искам...ПОНЕ...
  • Обичам числото седем,
    обаче оттук нататък ще се стряскам
    като го чуя и видя.
    Наистина сюрреалистично!
    Преставих си го като клип...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....