27.12.2009 г., 11:00

Съвет

2.1K 0 9

Не ме наричай с нежни

имена!

Не казвай, че богиня съм

за теб!

Не се погубвай с мойта

красота!

Аз като всички съм -

жена.

От погледи, които само

искат,

душата си превърнах

в лед.

Не се опитвай да я

стоплиш.

Сгрешиш ли, свършено е

с теб!

И ако искаш да остана

твоя,

да бъда с теб, дори

в мига,

когато тъжен си и искаш

думи...

Едничка само изречи:

Ела!

И да забравим прозаичните

неща...

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...