Не ме наричай с нежни
имена!
Не казвай, че богиня съм
за теб!
Не се погубвай с мойта
красота!
Аз като всички съм -
жена.
От погледи, които само
искат,
душата си превърнах
в лед.
Не се опитвай да я
стоплиш.
Сгрешиш ли, свършено е
с теб!
И ако искаш да остана
твоя,
да бъда с теб, дори
в мига,
когато тъжен си и искаш
думи...
Едничка само изречи:
Ела!
И да забравим прозаичните
неща...
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
