Внимавай! Пази се!
И с огъня недей да си играеш.
Опариш ли се, много боли.
Шегите понякога
са истини чисти,
казвам ти за да знаеш.
Повтарям ти да внимаваш!
Паднеш ли – ще заболи!
Игрите за професионалисти
не ги подценявай.
Всеки, подценил ги, плаща
с разбитото си сърце.
Любовта няма навик да прощава.
А в бонус ще получиш
още болка, драга.
Ще бъдеш гневна и ще страдаш,
че не ме послуша,
но все се доверяваш
на наивното си сърце.
Казвай си “ти си ум,
какво ли разбираш…”.
Сърцето си като слушаш,
после пак ще го събираш.
Накрая винаги си сама,
запомни го и си признай,
че чувствата твои
хвърлени са в пепелта.
А от пепелта нищо не става,
освен, че след време се губи.
Аз съм разум и ме пренебрегваш
винаги мен.
Но когато отново те разочарова
и доверието ти изгуби,
недей да плачеш, защото
предупредена си била от мен.
Уви, никога не искаш да ме чуеш.
Слушаш и подвеждаш се
по глупавото си сърце.
Нека, така човек се учи,
че трябва да внимава
на кого ще го даде.
© Мария Костадинова Всички права запазени