7.04.2011 г., 20:34

Съвременно и актуално (басня)

692 0 3

Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
 И, ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
 Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно,
множат се като семенца. Ала семейство с пет деца,
ще ви го кажа пак секретно, се смята за почти бездетно.
А туй за мишките, без спор, е равносилно на позор.
Но не поради таз причина, че рожби нямаха дузина,
се бяха тъй усамотили приятелите наши мили.
 Тревожеха се ден след ден, защото имаха проблем.
Мишокът беше безработен и на тавана стар самотен,
потънал беше във печал. Без време беше остарял.
От три години и Гризана без работа и хляб остана.
 А пък дечицата растат и вечно искат да ядат.
От тежки грижи и проблеми намразиха се те без време.
С поглед мрачен се следят, обиждат се и си крещят.
Тя “мухльо” взе да го нарича и казва, че не го обича.
А той й вика “повлекана” и “скандалджийка неразбрана”.
- Децата й са гладни, боси, а тя не искала да проси!
- А ти си некадърник стар, пияница, презрян клошар!
Дори леглото вече не делят.Сърдити са, отделно спят...

Ще спра, че тъжно май ви стана?

                                    Каква ли тема да подхвана?
Не гледайте тъй мрачно, жално!

                                    Сега това е актуално.
И ние с вас сме във капана на

                                    таз убийствена промяна.
Промяна? Да! Но към какво?

                                    Не чакахме ли по-добро?!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...