Съвременно стихотворение

България – земя на безсмъртни, славни прадеди,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Левски,
Райна княгиня и Ботев роди и за Балканджи Йово
и хубава Яна бял олтар сътвори, тази земя древна,
непобедима, горда и свята, оцелявала в безброй
бури зли и съхранила незалязващо слънце
в крилата, обезчестена се гърчи днес на колене.
Стъпкана и унизена, днес България плаче
без глас с катранени сълзи, смъртно раниха я
в сърцето не други, а родните й алчни синове
и дъщери. Те, съвременните наши
лъжеродолюбци и подли добротворци,
от плодородна красива райска градина
я превърнаха в грозна и безхлебна пустиня.
Те, "елитните" наши лъжекумири, забравили
какво е дълг, чест и достойнство, забравили
как се обича род и Родина, в гърдите с камък
вместо сърце, верни само на личния си интерес,
на изгодното за тях чуждопоклонство, продадоха
България за жълти стотинки на чуждите монополи
и банки, които гледат на България, като на своя
златна кокошка и с хъс я скубят перце по перце.
Природните й богатства изнасят в своите държави,
грабят на поразия, кой каквото свари,
а „българските” депутати усложливо
им поднасят на тепсия законодателство,
което да ги улеснява и оневинява.
"Елитните" ни политици са на мнение, че няма
никакъв проблем монополите и банките
да превръщат българите в роби и "компетентно"
защитават това свое твърдение, казват ни
всичко е легално, има си гласувани закони,
а който е против "михаля" нека да си гони...
Не ги интересува, нито правда, нито Родина,
за тях важно е щедра комисионна да има.
За бедния народ все по-зле и по-зле става,
но според тях демокрацията си заслужава,
щото видите ли, за да сбъднем светло бъдеще
и да сме утре добре, налага се да се примирим
и да търпим, когато днес ни е от зле, по-зле.
Те си получават под масата тлъстички рушвети,
от трибуната на парламента гръмогласно
и пламенно произнасят фалшиви патриотични
речи и се хвалят нагло и лицемерно, че за
правата на човека и истината са радетели заклети.
Докога ще бъде все така, докога ще живеем в лъжа,
докога кажете ми, докога смирено ще търпим това?
На мен ми писна от тези самовлюбени наглеци,
писна ми от алчността им ненаситна, писна ми
да вярвам на тяхните лъжи, боли ме да гледам
как българите се скитат немили и недраги
в чуждите страни, принудени да търсят там прехрана
и пари, боли ме да гледам тъжната съдба на България,
която смъртно ранена агонизира с кървяща рана
и кръвта й изтича капка по капка,.Боли ме да гледам
как нашият политически елит я превръща в щедра
печеливша лотария за чуждите монополи и банки,
за тях всеки билет от тази късметлийска лотария е
безплатно златно яйце, получено от златната кокошка
България. Затова днес на глас ще изрека: „Народе
български, стани, от илюзиите се събуди, съдбата си
в ръце вземи, на примирението твърдо НЕ кажи,
от лъжеправдата на лъжедобрите се отърви, смело
посочи им вратата, по живо, по здраво да си ходят
по местата, от които са дошли. Не искаме фалшиви
обещания, а живот достоен днес и сега, високо и ясно
без страх заяви, на мълчанието ти завинаги край сложи,
родолюбива нова правда без лъжи с бяла вяра посрещни
и докажи на своите предци,че достоен тяхен потомък си.