2.09.2009 г., 19:05

Съвременност

694 0 2

 

 

 

                                              Съвременност

 

                                       Реклама на памперси -

                                                     до нея поезия.

                                        Публикувам своя вик,

                                                 но крия страха си

                                              от духовна амнезия.  

                                         Другият не публикува.

                                                             Той мълчи. 

                                          Човече, кажи, пиши, пищи.

                                            Редом с памперсите,

                                                          прави поезия...

                                            Демостен търси човека,

                                                          но май се умори.

                                           "Гугълът" ще го намери ли?

                                                            Ами...

                                                                   Wali. (Виолета Томова)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...