Sep 2, 2009, 7:05 PM

Съвременност

693 0 2

 

 

 

                                              Съвременност

 

                                       Реклама на памперси -

                                                     до нея поезия.

                                        Публикувам своя вик,

                                                 но крия страха си

                                              от духовна амнезия.  

                                         Другият не публикува.

                                                             Той мълчи. 

                                          Човече, кажи, пиши, пищи.

                                            Редом с памперсите,

                                                          прави поезия...

                                            Демостен търси човека,

                                                          но май се умори.

                                           "Гугълът" ще го намери ли?

                                                            Ами...

                                                                   Wali. (Виолета Томова)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....