Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
3.03.2012 г., 11:27 ч.

Съвършеният миг 

  Поезия
732 0 6

 

Как да те спра? Ти ще литнеш нагоре

в този внезапен порой светлина.

Скъпи мечтателю, ние сме хора,

а светлината е за светила.

 

Смели мечтателю, ти си на пръсти,

струна опъната, шум на крила.

Как да те спра да не литнеш от щастие?

Толкова истински, толкова млад!

 

Спри, остани в този миг безподобен,

порив, преди да умреш победен,

ангел, преди да се сгърчиш прободен,

вечно красив – неизпят – съвършен!

 

Зная, че искаш да стигнеш до края,

ала повярвай ми, краят е тук.

Другото после е просто оная

болка, че може би Господ е глух.

 

Тук си ми нужен, приятелю светъл,

в тази секунда на устрем висок,

за да те нося красив във сърцето си.

И да не мисля за страшния скок.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??