Съвършеният миг
Как да те спра? Ти ще литнеш нагоре
в този внезапен порой светлина.
Скъпи мечтателю, ние сме хора,
а светлината е за светила.
Смели мечтателю, ти си на пръсти,
струна опъната, шум на крила.
Как да те спра да не литнеш от щастие?
Толкова истински, толкова млад!
Спри, остани в този миг безподобен,
порив, преди да умреш победен,
ангел, преди да се сгърчиш прободен,
вечно красив – неизпят – съвършен!
Зная, че искаш да стигнеш до края,
ала повярвай ми, краят е тук.
Другото после е просто оная
болка, че може би Господ е глух.
Тук си ми нужен, приятелю светъл,
в тази секунда на устрем висок,
за да те нося красив във сърцето си.
И да не мисля за страшния скок.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
