28.06.2018 г., 23:15

Създай ме

486 0 0

СЪЗДАЙ МЕ!

 

Още един щрих на тънкото перо
и пътеките ще бъдат прокарани,
на очите от магичното същество,
до рожденото място – душата й.

 

Огъня ще прогори там платното.
Картината ще изгуби скъпа цена.
Ще си отидеш и ти с нея, защото
подпали те горещата моя сълза.

 

А тази, която от теб черна бликна,
се вряза завинаги в моето сърце.
В пръстите ми перото тихо извика:
Създай ме! Аз съм твоето светло небе!

 

28 06 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...