19.12.2015 г., 19:54 ч.  

Съзерцание 

  Поезия
330 0 2

Взрях се в нищото.
Обещах да не плача.
Изведнъж се разсече на две
целостта ми.
Има болка красива
обаче...
Обещах си да търся
и затворих очи,
за да мога да виждам
навътре...
Сред уюта на меки треви
аз потънах. Претърсвам
душата си.
Тук е топло и тихо
от смълчани звънци,
с многоцветни мехурчета
искри пъстротата.
Не затварям след себе си
и във мен се загнездва
мечтателност. 
Розовеят ми пръстите...
Има място единствено
за два реда обич
и шепица милост.
И да се будя с усмивка. 
Поех аромата на лятото
и се върна на място 
сърцето ми.

Две очи срещу мене
очакват да бъдат
прочетени.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??