17.11.2021 г., 17:46 ч.

Табунът 

  Поезия » Друга
408 1 6

Балканът не спеше. Планинският хребет
кървеше във залеза огнен ранен.
Отекваше тропот. Земята потрепна.
По склона препускаха диви коне.


Летяха надолу по-волни от вятър,
безкрили, размахали сякаш крила.
Рисуваха вихри със гриви развети
по лъскави черно-кафяви тела.


С петно на челото, преливащ от сила,
табуна предвождаше младият ат.
A редом до него красива кобила
го следваше вярно в среднощния хлад.


Тя носеше мъничко конче в утроба.
Заченато беше с любов, в свобода.
Със същия, може би, белег на лоба –
онази голяма, щастлива звезда.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??