Табунът
Балканът не спеше. Планинският хребет
кървеше във залеза огнен ранен.
Отекваше тропот. Земята потрепна.
По склона препускаха диви коне.
Летяха надолу по-волни от вятър,
безкрили, размахали сякаш крила.
Рисуваха вихри със гриви развети
по лъскави черно-кафяви тела.
С петно на челото, преливащ от сила,
табуна предвождаше младият ат.
A редом до него красива кобила
го следваше вярно в среднощния хлад.
Тя носеше мъничко конче в утроба.
Заченато беше с любов, в свобода.
Със същия, може би, белег на лоба –
онази голяма, щастлива звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
