7.03.2007 г., 0:53

Тайна

967 0 7
В момент на слабост 
   доверих ти тайната си...
А ти използва я,
   за да ме нараниш...
Не я разкри пред всички...
   Но с всички средства ми показа,
че само миг мое невнимание -
   и всичко съградено ще рухне...
И днес, когато те погледна,
   виждам в очите ти пламък...
Обзема ме страх,
   и навеждам поглед...
Сълзи в очит ми таят се
   и в мъката си да ги скрия -
пламва моето лице...

                                                         5.Май.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • недей
  • а когато човека е доказал че няма да повтори грешката си, може ли да му се доверя отново?
  • Вирусът има право изцяло!
    Браво
  • Щом човек те е предал веднъж, може да го стори пак и пак, и пак... ако си нямате доверие няма смисъл да се поддържа такова приятелство
  • Мила това не е приятелство щом нямате доверие, може да сте само познати.
    Поздрави за хубавия стих

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...