21.09.2020 г., 15:41

Тайна

536 4 15

И наръси със злато

есента прегорелите улици.

Къдрокос тича вятъра

и рисува с листата безумици.

Две врабчета се гушат

на небето сънливо във сивото.

А студът най-бездушно

раздробява от август красивото.

Трябва шепичка само

лятна , цветна любов. И усмивка

- нищо много голямо...

(с малко семе животът пониква).

Две, три капки море

и безвремие - горско, зелено.

Песента на щурче.

Стръкче юли с роса напоено.

Есента нека пак

шал от гъста тъга да намята.

Зная тайната как

да е топло и светло в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче, прекрасно си го казала!🌹
  • По юлски закачливо,
    по августовски обичливо,
    с неясно бъдеще мъгливо
    обаче невероятно красиво...
  • Миленче и се почувства добре, нали!💖
  • Изкъпах се в две, три капки море и в горското, зелено безвремие, и от шепичката чудна, лятна любов си взех
  • Вале, сладко ухаеща есен... Такава да е!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...