Тайна
И наръси със злато
есента прегорелите улици.
Къдрокос тича вятъра
и рисува с листата безумици.
Две врабчета се гушат
на небето сънливо във сивото.
А студът най-бездушно
раздробява от август красивото.
Трябва шепичка само
лятна , цветна любов. И усмивка
- нищо много голямо...
(с малко семе животът пониква).
Две, три капки море
и безвремие - горско, зелено.
Песента на щурче.
Стръкче юли с роса напоено.
Есента нека пак
шал от гъста тъга да намята.
Зная тайната как
да е топло и светло в душата.
© Деа All rights reserved.
