По лицето ти, сякаш скулптор изрязал,
бръчици малки, с вълшебно длето.
Където животът сърцето белязал,
по пътя от болка до силна любов.
И скулпторът тръгнал по тези пътеки,
спъвал се в камък, вървял по ръба.
И стигнал до там, където не всеки
е стигал, до твоята чиста и нежна душа.
Щом я погледнал, безумно се влюбил,
забравил за буря, вятър и мраз.
Целунал те и длетото изгубил,
ти си любима, а скулпторът аз. ...