7.02.2009 г., 17:47

Тайните на Вселената

556 0 3

Изнизват се дните безлично и скучно,

поглеждам отново все същия свят.

А толкова дълго на мен ми е мъчно,

живот аз мечтая- духовно богат!

 

С възхита аз гледам просторите сини,

а вечер луната ми пътя огрява

и чакам звездица край мен да премине,

надежда за Рая душата ми сгрява!

 

Край мен планините издигат се горди,

от тях търся сила,стоически плам!

Как те устояват на бури и орди-

все питам и питам,кога ли ще знам?

 

Мечтая да мога в друг свят да надникна,

да пиша,да уча-какво и къде?

И в пълната с тайни Вселена да вникна,

духовната мистика все ме зове!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...