5907077 (Валентина Харизанова) 5907077 (Валентина Харизанова)
50
7.02.2009 г., 17:47

Тайните на Вселената

555 0 3

Изнизват се дните безлично и скучно,

поглеждам отново все същия свят.

А толкова дълго на мен ми е мъчно,

живот аз мечтая- духовно богат!

 

С възхита аз гледам просторите сини,

а вечер луната ми пътя огрява

и чакам звездица край мен да премине,

надежда за Рая душата ми сгрява!

 

Край мен планините издигат се горди,

от тях търся сила,стоически плам!

Как те устояват на бури и орди-

все питам и питам,кога ли ще знам?

 

Мечтая да мога в друг свят да надникна,

да пиша,да уча-какво и къде?

И в пълната с тайни Вселена да вникна,

духовната мистика все ме зове!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0