Изнизват се дните безлично и скучно,
поглеждам отново все същия свят.
А толкова дълго на мен ми е мъчно,
живот аз мечтая- духовно богат!
С възхита аз гледам просторите сини,
а вечер луната ми пътя огрява
и чакам звездица край мен да премине,
надежда за Рая душата ми сгрява!
Край мен планините издигат се горди,
от тях търся сила,стоически плам!
Как те устояват на бури и орди-
все питам и питам,кога ли ще знам? ...