30.12.2008 г., 15:28

Така че...

903 0 18


Зимата - куче изритано -
слага сол в лютата рана.
Безутешни - мечтите ми скитат.
Сама съм. Но няма драма.
В пустата воденица дяволи само
ехидно тръскат празни чували.
Било е... Били сме двама.
Не се оплаквам. Не те и жаля.
Напред поемам - в битка неравна -
пътника пътят не спира.
Нали и адът за нас е правен,
така че... пак ще се видим.




За много години, приятели! Здраве и обич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
    Силен стих!
  • зимата...какви тъжни мисли навява...
    прегръщам те с много обич, мила Ваня...нека ти е светло и топло в душата.
  • Ваня, заболя ме, но усетих и силата ти! Честита Нова Година! Бъди здрава и благословена!!!
  • Няма драма, Ванюшка! Пак ще се видим!
    За много години и за теб!
    Здраве и любов ти наричам!!!*
  • Ванюш,толкова изстрадано...Много ме развълнува.
    Ще ти кажа само-нищо не стои така,както е в момента.Само трябва да го издържиш.
    Нека НОВАТА 2009 е следващият добър момент!
    С обич!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...