Така се ражда камъкът...
Горчиво ми е. Ала никога не плача.
Превърнал съм се в най-студеното на камъка...
И нито драматично или страшно е.
Такъв са ме направили от малък...
В душата ми е всъщност много тясно.
Понеже съм роден със две сърца.
Туй, влюбеното вляво мрази дясното,
а то пък вледенява му кръвта...
Горчиво ми е. Просто ще запаля.
Цигарата напомня, че от пепел,
с дъжда в очите ти от думите ми - вятърни,
така се ражда камъкът -
студеният...
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
