Така се ражда камъкът...

Mar 29, 2019, 11:09 PM

Poetry » Love, Odys and poems, White poetry

479 5 3

Горчиво ми е. Ала никога не плача.

Превърнал съм се в най-студеното на камъка...

И нито драматично или страшно е.

Такъв са ме направили от малък...

В душата ми е всъщност много тясно.

Понеже съм роден със две сърца.

Туй, влюбеното вляво мрази дясното,

а то пък вледенява му кръвта...

Горчиво ми е. Просто ще запаля.

Цигарата напомня, че от пепел,

с дъжда в очите ти от думите ми - вятърни,

така се ражда камъкът -

студеният...

Стихопат.

(DannyDiester)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2019-03-30T09:17:46+02:00

Иска ни се. Неодушевени, безчувствени...И аз съм камъче, в обувката...
sisi6571 (Светла Илиева)

2019-03-30T07:07:53+02:00

Ако беше "най-студеното на камъка", нямаше да напишеш това!! Ние, тъжните, само си мислим, че сме безчувствени...
ИнаКалина

2019-03-30T04:42:02+02:00

Загорча ми и на мен...чакам момента, когато всичко ще бъде измито с "дъжда в очите ти"..Поздрави за стиха!