Не страдам, така ти се струва...
Сълзи ли? Не! Това е от дъжда.
Стига, де!... Не се преструвам.
Мисля, че сега ще се яви и дъга.
Да, сигурна съм, че не плача!...
Това е от дъжда, нали ти казах.
Да те разубедя има ли начин?
Нали дъгата красива ти показах?
Сега пък защо са тъжни очите...
Не знам, може би имам прашинка.
Недей, не ми събирай сълзите.
Ще прихванеш и ти тази настинка.
© Ивелина каменова Всички права запазени