Не страдам, така ти се струва...
Сълзи ли? Не! Това е от дъжда.
Стига, де!... Не се преструвам.
Мисля, че сега ще се яви и дъга.
Да, сигурна съм, че не плача!...
Това е от дъжда, нали ти казах.
Да те разубедя има ли начин?
Нали дъгата красива ти показах?
Сега пък защо са тъжни очите...
Не знам, може би имам прашинка.
Недей, не ми събирай сълзите.
Ще прихванеш и ти тази настинка.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
