Такава съм...
Изморих се
от битките със всичките.
Като измислица съм
в живота им реален -
в кревата и юргана,
килима им застлан,
за уютност под дивана.
В тенджерата
готвех надеждата за утре,
а матрицата
смилаше до болка.
Тогава скандално подивяваха
ръцете ми,
разплитах плитките си,
жива от палитра.
Нощта - червена,
ярка, топла и необяснима,
събличаше елечето
и гола тръгваше
да люби изгрева.
По мене вятърът
преплиташе широки пръсти,
потръпвайки от моята сетивност.
Такава...
жадна, разрошена и чиста,
исках да пристана и политна,
и да обичам,
само него да обичам!
28.08.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
