Това стихотворенийце, е пародийна демо версия – „каквър”, заемка, от стихотворението „Таланти с лопата да ги ринеш” на автора с ник нейм Qndov (Никола Яндов). Ето линк към оригиналния текст:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325400

Пред талантите натруфени, душата ми е дрипа.

Ах, как талантът над препятствия в страната ни прелита!

С чене, изпаднало под натиска на талантлива врява,

талантът, нашата държава съзерцава...

Как творчески успява компромати

в пространството обществено да прати

с маскирани закани тайни,

заложени с капани неслучайни...

И как избира депутати за велможи –

с финес на банки, как успява да ги сложи...

Да пише, да говори и да тича

със завист, и омраза – да обича...

Тъй каза ми веднъж една,

съгласно деколтето си

„талантлива” жена:

„- За всичко иска се талант!” –

Било то, за поет и музикант...

Било то, за простак и спекулант

или пък, за галантен симулант...

Тя, имаше заслужили роднини,

напълно юридически признати,

по челенове и алинеи, без дебати

лансирани, от съпартийни акробати...

Тя, имаше и куп таланти,

преди години,

през които беше трудно

за учене да се вредиш,

без покровител, ерудиран

и с престиж...

Но, „Алма-Матер” днес приема с двойки,

талантливи момчета и девойки...

Така менят се всъщност времената –

променя се науката, страната...

И намножиха се новоталанти

с лица детински –

с авоари в чужди банки...

На времето дедите им летяха с „Чайки” –

а ние, „благославяхме” родилите ги майки,

докато татковците ни в картонени трабанти,

ни возеха - с ръждясалите джанти...

Сменихме днес със трошки от чужбина,

трабантите в окаяната татковина,

а те в побащимената от тях родина,

„мерджани” яхнаха без да пестят бензина...

Таланти, таланти –

брилянтни...

С лопата да ги ринеш –

спекуланти...

Срещаш ги и виждаш,

накъдето и да идеш –

движат се с кортеж и адютанти,

тия, нашите отрочета-дебили,

вкопчени в България, да цоцат...

Мамините, мили!