4.04.2025 г., 16:01

Там

408 3 4

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят
безброй песни от пернати сърца.
Листни пъпки в зеленото плуват,
будят сокове от земни недра.
Там природата нежно разтваря
клепки слънчеви покрити с роса
Там поляни с цветни алеи,
рисуват знаци с ароматна следа.
Там душата се ражда отново
сред покоя на слънчев завет,
равнила сили с крилото орлово,
удвоила дъх в божествен разцвет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наташа, благодаря за отклика в любими!
  • Благодаря, Таня и аз! Стихотворението ти е прекрасно и силно въздействащо!Поздравления!
  • Благодаря за тази твоя творба, Валка! Много ми хареса! Искам да ти споделя и моя подобна, посветена на малкия ми син.

    Отново се усмихвам днес за теб,
    тайничко избърсала сълзата.
    Преглъщам буцата нагарчащ лед
    и поглед взирам в бъдното... нататък.

    Там, може би красиво е, нали?
    Огряно е небето от съзвездия.
    С рисунък - пеперудени очи
    палитрено събрали неизвестия.

    И музика, Там, ангелска звучи,
    изпълнена от бели херувими.
    И въздухът кристален е, струи
    над цветните поля за нас незрими.

    Там, хората свободни са, летят.
    Крила разтворили на воля,
    и стигнали до тайнствения бряг,
    душите сливат в ореол огромен.

    Там, няма болка, мъка, суета.
    Хармония блажена ги изпълва
    и истина, че земните дела
    урок за зрънцето са, що покълва.

    Усмихвам се с надежда, че си Там.
    Облян от светлината на безкрая.
    Изпращаш мисли, рожбо, за да знам,
    какво е Вяра и... къде е Рая.
  • Благодаря, Анахид, за прибавяне в любими! Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...