4.04.2025 г., 16:01

Там

400 3 4

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят
безброй песни от пернати сърца.
Листни пъпки в зеленото плуват,
будят сокове от земни недра.
Там природата нежно разтваря
клепки слънчеви покрити с роса
Там поляни с цветни алеи,
рисуват знаци с ароматна следа.
Там душата се ражда отново
сред покоя на слънчев завет,
равнила сили с крилото орлово,
удвоила дъх в божествен разцвет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наташа, благодаря за отклика в любими!
  • Благодаря, Таня и аз! Стихотворението ти е прекрасно и силно въздействащо!Поздравления!
  • Благодаря за тази твоя творба, Валка! Много ми хареса! Искам да ти споделя и моя подобна, посветена на малкия ми син.

    Отново се усмихвам днес за теб,
    тайничко избърсала сълзата.
    Преглъщам буцата нагарчащ лед
    и поглед взирам в бъдното... нататък.

    Там, може би красиво е, нали?
    Огряно е небето от съзвездия.
    С рисунък - пеперудени очи
    палитрено събрали неизвестия.

    И музика, Там, ангелска звучи,
    изпълнена от бели херувими.
    И въздухът кристален е, струи
    над цветните поля за нас незрими.

    Там, хората свободни са, летят.
    Крила разтворили на воля,
    и стигнали до тайнствения бряг,
    душите сливат в ореол огромен.

    Там, няма болка, мъка, суета.
    Хармония блажена ги изпълва
    и истина, че земните дела
    урок за зрънцето са, що покълва.

    Усмихвам се с надежда, че си Там.
    Облян от светлината на безкрая.
    Изпращаш мисли, рожбо, за да знам,
    какво е Вяра и... къде е Рая.
  • Благодаря, Анахид, за прибавяне в любими! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...