4.04.2025 г., 16:01

Там

409 3 4

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят
безброй песни от пернати сърца.
Листни пъпки в зеленото плуват,
будят сокове от земни недра.
Там природата нежно разтваря
клепки слънчеви покрити с роса
Там поляни с цветни алеи,
рисуват знаци с ароматна следа.
Там душата се ражда отново
сред покоя на слънчев завет,
равнила сили с крилото орлово,
удвоила дъх в божествен разцвет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наташа, благодаря за отклика в любими!
  • Благодаря, Таня и аз! Стихотворението ти е прекрасно и силно въздействащо!Поздравления!
  • Благодаря за тази твоя творба, Валка! Много ми хареса! Искам да ти споделя и моя подобна, посветена на малкия ми син.

    Отново се усмихвам днес за теб,
    тайничко избърсала сълзата.
    Преглъщам буцата нагарчащ лед
    и поглед взирам в бъдното... нататък.

    Там, може би красиво е, нали?
    Огряно е небето от съзвездия.
    С рисунък - пеперудени очи
    палитрено събрали неизвестия.

    И музика, Там, ангелска звучи,
    изпълнена от бели херувими.
    И въздухът кристален е, струи
    над цветните поля за нас незрими.

    Там, хората свободни са, летят.
    Крила разтворили на воля,
    и стигнали до тайнствения бряг,
    душите сливат в ореол огромен.

    Там, няма болка, мъка, суета.
    Хармония блажена ги изпълва
    и истина, че земните дела
    урок за зрънцето са, що покълва.

    Усмихвам се с надежда, че си Там.
    Облян от светлината на безкрая.
    Изпращаш мисли, рожбо, за да знам,
    какво е Вяра и... къде е Рая.
  • Благодаря, Анахид, за прибавяне в любими! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...