Там
Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят
безброй песни от пернати сърца.
Листни пъпки в зеленото плуват,
будят сокове от земни недра.
Там природата нежно разтваря
клепки слънчеви покрити с роса
Там поляни с цветни алеи,
рисуват знаци с ароматна следа.
Там душата се ражда отново
сред покоя на слънчев завет,
равнила сили с крилото орлово,
удвоила дъх в божествен разцвет.
© Валя Сотирова All rights reserved.
