4 апр. 2025 г., 16:01

Там

403 3 4

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят
безброй песни от пернати сърца.
Листни пъпки в зеленото плуват,
будят сокове от земни недра.
Там природата нежно разтваря
клепки слънчеви покрити с роса
Там поляни с цветни алеи,
рисуват знаци с ароматна следа.
Там душата се ражда отново
сред покоя на слънчев завет,
равнила сили с крилото орлово,
удвоила дъх в божествен разцвет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наташа, благодаря за отклика в любими!
  • Благодаря, Таня и аз! Стихотворението ти е прекрасно и силно въздействащо!Поздравления!
  • Благодаря за тази твоя творба, Валка! Много ми хареса! Искам да ти споделя и моя подобна, посветена на малкия ми син.

    Отново се усмихвам днес за теб,
    тайничко избърсала сълзата.
    Преглъщам буцата нагарчащ лед
    и поглед взирам в бъдното... нататък.

    Там, може би красиво е, нали?
    Огряно е небето от съзвездия.
    С рисунък - пеперудени очи
    палитрено събрали неизвестия.

    И музика, Там, ангелска звучи,
    изпълнена от бели херувими.
    И въздухът кристален е, струи
    над цветните поля за нас незрими.

    Там, хората свободни са, летят.
    Крила разтворили на воля,
    и стигнали до тайнствения бряг,
    душите сливат в ореол огромен.

    Там, няма болка, мъка, суета.
    Хармония блажена ги изпълва
    и истина, че земните дела
    урок за зрънцето са, що покълва.

    Усмихвам се с надежда, че си Там.
    Облян от светлината на безкрая.
    Изпращаш мисли, рожбо, за да знам,
    какво е Вяра и... къде е Рая.
  • Благодаря, Анахид, за прибавяне в любими! Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...