23.08.2012 г., 9:32

Там ме няма

1.2K 0 0

Утехата крепи човека,

утехата дава надежда,

надежда за едно ново начало,

за един нов поглед върху нещата от живота.

Аз едва ли някога ще успея

да скрия в своя поглед

желанието си да те имам

и твоята нежност да ме покорява,

но никога няма да видиш омразата в него.

Приятел в мен винаги можеш да откриеш,

само трябва да поискаш да го видиш.

Любовта ми е безбрежна и многолика

и никога не би те наранила,

но ти не ще я опознаеш,

недопускайки я до себе си,

просто за пореден път ù

помахай за сбогом,

тя е готова да те остави да дишаш,

да дишаш в живота си, който обичаш,

ти във него си щастлив

и без аз там да присъствам,

моето място в стиховете ти не открих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...