Там никога септември не пристига

Поезия » Философска

1K 1 24

Харесвам онзи август от картината,

със кроткото безоблачно небе,

с ветреца, дето дипли кринолините,

с притихналите ярки цветове...

Със улицата прашна, с хлапетиите,

надничащи зад срутения зид,

а в погледите им танцува любопитната

и вечно непорастваща невинност...

Под сянка на чадърче хубавицата

кокетно се усмихва и мълчи...

Мъжът до нея - поизпъчен чинно,

очаква отговор с премрежени очи...

Там няма листопад и няма зима.

Звездите и луната - непознати са...

Животът там тече като застинал

във сянката на дремещото лято...

Там никога септември не пристига

със тъжни и злокобни новини...

Там никой не старее, не умира

и никой никого за нищо не вини...

Оазис сред живота ми пустинен

(не ме предаде и не ми изневери).

Парче от август във една картина,

в която лятото на детството ми спи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava (Валентина Йотова)

Доче, прочетох го веднага това стихотворение, когато го публикува, но сега го коментирам - адмирации! Така хубаво си го написала и - да! - всички ние имаме едно такова кътче, където септември никога не пристига.

2012-04-28T11:03:23+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Не е ли прекрасно всеки да има едно свое парче от август, което остава неизменно завинаги! Поздравявам те за идеята, Доче, и за чудесното изпълнение! Макар да не съм виждал точно тази картина, я чувствам много близка и успокояваща.

2012-04-04T14:17:49+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Благодаря на всички.Бъдете здрави, момичета и момчета!

2012-03-29T01:36:09+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Доче*!!!

2012-03-28T12:10:48+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Да бъде Август, Доче! И думите горещи!
Безспорен е талантът ти!

2012-03-28T12:04:07+03:00