Там никога септември не пристига
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите,
надничащи зад срутения зид,
а в погледите им танцува любопитната
и вечно непорастваща невинност...
Под сянка на чадърче хубавицата
кокетно се усмихва и мълчи...
Мъжът до нея - поизпъчен чинно,
очаква отговор с премрежени очи...
Там няма листопад и няма зима.
Звездите и луната - непознати са...
Животът там тече като застинал
във сянката на дремещото лято...
Там никога септември не пристига
със тъжни и злокобни новини...
Там никой не старее, не умира
и никой никого за нищо не вини...
Оазис сред живота ми пустинен
(не ме предаде и не ми изневери).
Парче от август във една картина,
в която лятото на детството ми спи...
© Дочка Василева All rights reserved.
