27.08.2008 г., 14:51

Там винаги сме двама!…

1.5K 0 2

 

 

Ти всяка вечер в моя сън

като фантом се явяваш и

изцяло го преобразяваш.

 

В съня звездите небосклона

огряват ясно, а луната пътечка

тясна към теб ми бележи.

 

Светът изглежда малък и

съвършен, но защото просто

ти си тук, до мен.

 

Твоето име изричам във съня

и ти се появяваш, дори да си

бил и на край света.

Но, уви, в реалността не е така,

и аз без теб се чувствам толкова сама.

 

Една-едничка утеха ми остава:

в мислите ми и в съня, ние

винаги сме двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Готово...
  • Моля те, поправи това малАк... просто някак си ... не знам... не ми изглежда нормално ... Иначе стихът е хубав, браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...