Танц
ТАНЦ
Танцувай с мене, щом градът заспи
и вятърът копнежите догони,
когато ароматните липи
приканват ни за танц със свойте клони...
Танцувай с мен, когато тъмнината
със съвестта ни пагубно се слива
и с утрото не е дошла вината,
която после всеки ще прикрива...
За теб ще бъда само непозната
и, щом угаснат тихо светлините,
след танца ни безумен под Луната
ти няма да ми видиш пак очите.
Сега е Нощ и тихият копнеж
загадъчен, заслужен... забранен,
ще се превърне от водовъртеж
в мъчение на следващия ден.
И в Ада ще горим, познали Рая
на жадните си блянове подвластни
със тебе ще танцуваме до края,
замаяни под звуци сладострастни...
А в утрото виновно ще мълчим,
ще скрият цветовете си липите
и бавно ние с теб ще заличим
на тази безрасъдна нощ следите!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
