6.09.2018 г., 13:55

Танц

369 0 1

Завъртя ни животът във танц

на високото било от грижи.

Своенравен, взискателен франц,

сменя бързо мелодия, стъпки.

 

На ухото ни нещо говори

и ни стиска здраво в ръце.

От гласът му побиват ни тръпки,

във тревога е нашто сърце.

 

Уж улегнал и мъдър партньор,

а настъпва ни често по пръста.

Цели в пот все виждаме зор

да направим маневра чевръста.

 

И танцуваме танц без покана

на житейският хребет висок.

Персонажи в собствена драма,

режисьорът - намръщен и строг.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...