6.09.2018 г., 13:55

Танц

366 0 1

Завъртя ни животът във танц

на високото било от грижи.

Своенравен, взискателен франц,

сменя бързо мелодия, стъпки.

 

На ухото ни нещо говори

и ни стиска здраво в ръце.

От гласът му побиват ни тръпки,

във тревога е нашто сърце.

 

Уж улегнал и мъдър партньор,

а настъпва ни често по пръста.

Цели в пот все виждаме зор

да направим маневра чевръста.

 

И танцуваме танц без покана

на житейският хребет висок.

Персонажи в собствена драма,

режисьорът - намръщен и строг.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...