Завъртя ни животът във танц
на високото било от грижи.
Своенравен, взискателен франц,
сменя бързо мелодия, стъпки.
На ухото ни нещо говори
и ни стиска здраво в ръце.
От гласът му побиват ни тръпки,
във тревога е нашто сърце.
Уж улегнал и мъдър партньор,
а настъпва ни често по пръста.
Цели в пот все виждаме зор
да направим маневра чевръста.
И танцуваме танц без покана
на житейският хребет висок.
Персонажи в собствена драма,
режисьорът - намръщен и строг.
© Хари Спасов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
