Завъртя ни животът във танц
на високото било от грижи.
Своенравен, взискателен франц,
сменя бързо мелодия, стъпки.
На ухото ни нещо говори
и ни стиска здраво в ръце.
От гласът му побиват ни тръпки,
във тревога е нашто сърце.
Уж улегнал и мъдър партньор,
а настъпва ни често по пръста.
Цели в пот все виждаме зор
да направим маневра чевръста.
И танцуваме танц без покана
на житейският хребет висок.
Персонажи в собствена драма,
режисьорът - намръщен и строг.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
