Как облачно е пак небето!

Дъжд пороен навън вали.

Но днес щастливо е сърцето,

щом сме двама тук, нали!

Вървим си във пороя двама

ние тъй невинни, като деца!

И се влюбихме с усмивка няма,

грейнала на нашите лица!

И неусетно времето минава,

щом чувствам обич съкровена!

На любовта към тебе се отдавам.

С теб танцувам вдъхновено.

Бъди моята дама във нощта,

щом ние ръце си подадем!

Нека на танца наш под дъжда

безмълвно да се отдадем!

Небето продължава с гърма свой

и навън вече никой няма.

Сега ти си моя и аз съм твой.

Танцуваме безгрижно двама.