Albatross (Мими Великова)
6 7
18.04.2021 г., 13:56 ч.

Танцува ми се! 

  Поезия » Любовна
414 0 9

 

Танцува ми се...

нежно и бавно,под снега. 

И в падащите... бели прашинки, 

да слеем туптящите... наши сърца. 

 

Танцува ми се... 

красиво и плавно в нощта. 

В целувка една да се скрием, 

от ярките светлини на града. 

 

Танцува ми се... 

вълшебно...както в приказка една. 

И нека, пред снега да разкрием, 

че открили сме... с теб любовта! 

 

Мими Великова 

14.01.2 021 г. 

Гр. Русе

 

© Мими Великова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Многоточията са като двойните съюзи, натежат и спират стиха. Мисълта е завършена, стихът е точен, излишни са.
  • Хубав стих!
  • Не, не се засягам, напротив. Приемам критика
  • А, не знам. Аз коментирам само точиците. За мен те са клише. Не само в случая, по принцип. Другото не ме касае.
  • Ивайло Христов, благодаря.
    Ирина Колева, на вас също!
    Да права сте, клишета е.
    Но, така го чувствам аз.
    Така го описвам.
    Ще си взема забележка за многоточията, но за клишетата, съжалявам, там не мога да си взема.
    Тези клишета, както ги наричате, ги изпитваме през целият си жовот.
  • Вторият ми коментар е изцяло към теб.
    Да, да не стресираме момичето. Хората са различни.
  • Било е нужно дотолкова, доколкото често се срещат, представени като някакви огнедишащи, задъхани, страстни паузи, по време на които читателят трябва да изтръпне, да се възбуди и да се превие одве, покъртен. Не съм броила кое да, кое не. За мен са клише и маниернечене. Който иска, може да ме опровергае, ще му стисна ръка и ще си вземем после сладолед. Не съм нито първа, нито последна инстанция. Казвам си мнението така, както се прави навсякъде. Нали точно ти си радетел на тази практика. Не заблуждавай момичето на старта, баш Колкото до клишетата, да речем, че не ми се отваря приказка. Нека доброто (ченге) надделее.
  • Поздравления!
  • Тъй както Иво е започнал, иска ми се да допълня още нещо, въпреки, че е маловажно. Много стихота "страдат" от многоточия.
    Когато трябва да се нанесат няколко силни удара, ефектът е по-голям, ако не са накъсани. А думите наистина удрят силно, ако са подбрани добре и ако имаш точен мерник. Многоточието не предизвиква такъв ефект, даже напротив. Нито близостта се усеща по-силно, нито раздялата, нито болката, нито радост, ако има такава. Не е колебание (в случая) и не е неочакван момент или обрат. Не е почерк и не е собствен стил, нито различна душевност. Чисто клише е. От мен успех!
Предложения
: ??:??