8.10.2008 г., 14:03

Танцувам. По прошки.

1.9K 0 5
Зазидах вратите си. С прошки.
Убих и думите. Отровените.
Изсуших си сълзите. От снощи.
Заключих раклата. Със спомените.

Дневниците изгорих. Със стихове.
Чашата до отровно изпих. От грешки.
Спомените си разкъсах. Със викове.
Себе си на ново измислих. По човешки.

Лудостта си скрих. От себе си.
Събуждам я нощем. На разсъмване.
Пея с петлите. От злоба.
Танцувам по прошки. От безсилие.

Преглъщам. Съдниците си.
Живея с цинизъм. От ирония.
Обичам. За да съм себе си.
И мразя. За да съм другите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...