Танцуваща в житото
Не е то измислица.
Не е и реклама.
Пшеницата - ниска
и суша голяма.
Опашка от прах
и шум от мотор.
Учуден поспрях,
повдигнах и взор.
На устните - Слънцето!
В очите - море!
Косата, смолистата,
как вятър поде!
Очите се галеха-
ръцете ни - не
и шапка ни сваляха
Земя и Небе!
Танцуваща в житото,
прекрасна и дива,
целуна сърцето ми
една самодива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
