Jun 2, 2009, 7:47 AM

Танцуваща в житото

  Poetry » Love
1.3K 0 31

Не е то измислица.

Не е и реклама.

Пшеницата - ниска

и суша голяма.

Опашка от прах

и шум от мотор.

Учуден поспрях,

повдигнах и взор.

На устните - Слънцето!

В очите - море!

Косата, смолистата,

как вятър поде!

Очите се галеха-

ръцете ни - не

и шапка ни сваляха

Земя и Небе!

Танцуваща в житото,

прекрасна и дива,

целуна сърцето ми

една самодива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....