1.12.2017 г., 19:03  

Танго

1.1K 4 30

               Завъртя ме в танго есента,

               бързи стъпки сред вятър студен.

               Сцена малка от жълти листа

               и оркестър невидим за мен.

 

               Тя държи ме нежно през кръста,

               аз я гледам в очите пленен.

               И не пасвам ѝ много на ръста,

               но ме носи, върти в късен ден.

 

               Стъпка в ляво, две във встрани

               и върти ме, върти ме, върти.

               Все по-близо до мен я притискам,

               а кръвта ми кипи ли кипи.

 

              С рокля бяла от росна мъгла,

              тя направи ми стара магия.

              Да забравя за миг пролетта,

              да откривам любов под дъжда.

 

              Пловдив

              01.12.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...