1.12.2017 г., 19:03 ч.  

Танго 

  Поезия » Друга
892 4 30

               Завъртя ме в танго есента,

               бързи стъпки сред вятър студен.

               Сцена малка от жълти листа

               и оркестър невидим за мен.

 

               Тя държи ме нежно през кръста,

               аз я гледам в очите пленен.

               И не пасвам ѝ много на ръста,

               но ме носи, върти в късен ден.

 

               Стъпка в ляво, две във встрани

               и върти ме, върти ме, върти.

               Все по-близо до мен я притискам,

               а кръвта ми кипи ли кипи.

 

              С рокля бяла от росна мъгла,

              тя направи ми стара магия.

              Да забравя за миг пролетта,

              да откривам любов под дъжда.

 

              Пловдив

              01.12.2017

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??