Танго на силуети
Пролетта е любов...обичайте се!
Танго на силуети
Потропва мамещо дъжда,
на „тарамбука“ – стара бука.
Ревнивец Вятър долетя -
в прибоя с грохот я разпука.
По риза, струните зареял -
изпънат в ритъма плющи.
Подсвирна на Вълна запяла
върху прибойните скали.
Воалите ѝ в страст поел
с криле издигна пируети!
Със поглед въздуха ѝ взел...
среднощ - танго на силуети.
Бедро в бедро - изящна стъпка,
очите ѝ премрежва сласт,
по раменете лази тръпка -
наперили се до захлас.
Отметнал бисерен воал,
изщрака с пръсти на звездите
и във целувка премалял,
дъхът му парна ѝ гърдите.
Поведе я на там... с нощта,
шумеше шлейфа ѝ - „превзета“!
Поруменялата зора -
разпръсна в диплите... букети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
